Единият Борисов трябва да бъде пожертван. Но кой?
Коментар на Даниел Смилов:
Бойко Борисов е изправен пред сериозен избор, който може да го докара и до следващите предварителни избори. Досега ГЕРБ и нейният лидер се преизмисляха към този момент няколко пъти, тъй че може би просто сме пред новата им трансформация. Те започнаха през 2009 година като проевропейски борци против корупцията, продължиха като строители на модерна България (2011-2013), върнаха се на власт като борци против модела КОЙ (2014-2015), след което станаха консерватори с родолюбив уклон. Между тези четири инкарнации няма неразрешими съдържателни несъгласия и ненапълно е допустимо един притежател да бъде и четирите по едно и също време.
Днес обаче Борисов е изправен пред по-дълбок екзистенциален избор: той би трябвало да се откаже от някое от своите въплъщения, с цел да оцелее. Или да изиграе подобен спектакъл, че всички да изгубят визия за смисъла на понятия като корупция, Европа, национализъм и консерватизъм. Ако може да се мине единствено с спектакъл, Борисов на драго сърце би жертвал смисъла на тези понятия. Дума дупка не прави, а семантиката на думата още по-малко. Но казусът е, че и българската, и интернационалната аудитория май към този момент са се нагледали на многострадалната ни Геновева, колкото и щъркелчета и блатни кокичета да избавя.
Избор N°1
ГЕРБ сътвориха Обединените патриоти (ОП) като техен желан съдружен сътрудник след рецесията в Реформаторския блок с половинчатата конституционна корекция (2015). ГЕРБ вложиха и в институти, които да легитимират " патриотичния " синтез сред националистите и дясното. Неслучайно артикули на ГЕРБ като Нено Димов и Петър Николов влязоха в съдружното ръководство от " квотата " на Оперативна програма. Синтезът сред " шовинизъм " и " дясно " беше очакван да работи като Симеонов, Сидеров и Каракачанов консервативно си мълчат. И с дребни, само че ефектни изключения (най-вече от страна на Симеонов) нещата вървяха по проект.
Истанбулската спогодба и абсурдът " Ска Келер " демонстрираха, че този проект е сбъркан по план. Патриотите са това, което са – от тях демократични демократи или консерватори няма да излязат. Вари ги, печи ги – крайният артикул ще е антиевропейски. Декларацията на Симеонов във връзка присъединяване на Ска Келер в екопротест, да вземем за пример, издава, че той най-съкровено не схваща какво съставлява Европейски Съюз. А към това се прибавя неналичието на образование, което, да кажем, по нашите ширини минава по-скоро за плюс.
Ако казусът беше единствено това, Борисов можеше да е спокоен. Той самият – за разлика от институтите си – в никакъв случай не е вярвал, че от патриотите може да излезе нещо друго. Но за сметка на това е вярвал в две други неща. Първо, че с тях може да се контракти, като им обещае нещо. И, второ, че резилите на патриотите могат да се замажат медийно от присъдружните на Движение за права и свободи медии.
Само че в последно време първото стана проблематично, тъй като Оперативна програма доста подвигнаха цената си. Това се получи поради смяната на позицията на другата съществена партия – Българска социалистическа партия, която напълно мина на " патриотични " и " консервативни " позиции. Така социалистите станаха натурален съдружен сътрудник за Оперативна програма и намерено заплашват при нови избори да ръководят дружно. Поради което мълчанието на патриотите към този момент не е в забрадка вързано и те започнаха да се разприказват.
В тази обстановка Борисов е изправен пред следния противен избор. Първо, той може да радикализира националистическото си говорене и да влезе в орбитата на Орбан. Но това ще е нов, антиевропейски Борисов, който ще би трябвало да жертва " европредседателството ", както и поддръжката на огромна част от градската междинна класа в страната. В едно съревнование към " патриотичното дъно ", даже и ГЕРБ да излезе победител, това ще е към този момент доста друга партия.
Другият избор е да остане навън проевропейски позиции и по този метод да рискува обединението с така наречен патриоти. Да каже, " ние сме дотук и няма да се подадем на изнудване, било то за Истанбулската спогодба или нещо друго ". При тази позиция може да се стигне до разпад на Оперативна програма, а оттова и до рецесия в ръководството и вероятни нови избори.
Борисов ще отсрочва своето решение допустимо най-дълго – в най-хубавия случай до края на мандата. Но последните събития демонстрират, че то мъчно ще изчака до тогава.
Даниел Смилов
Избор N°2
ГЕРБ е в шизофренната обстановка да твърди две противоречащи си неща. Първо, че към господин Делян Пеевски няма никакъв проблем. Т.е. че няма непропорционално и нелегитимно въздействие на свързани с Движение за права и свободи бизнеси върху правосъдната власт и медиите. Второ, че Движение за права и свободи не става за съдружен сътрудник. Тези две неща не могат да бъдат по едно и също време правилни.
Всички обаче знаят, че несъгласието е фиктивно, тъй като Движение за права и свободи са де факто съдружен сътрудник на ГЕРБ и гласоподават дружно значимите неща. В този смисъл така наречен патриоти са нужни единствено доколкото прикриват тази коалиция. Този вид е най-удобен за Борисов и изцяло го устройва.
Проблемът е, че Движение за права и свободи и господин Пеевски към този момент са в доста мощна позиция и могат да желаят повече. Те могат да изискат цялостна реабилитация и да си възвърнат статуса на формален най-удобен сътрудник. Този статус има огромно значение – в случай че станат стожер на едно " проевропейско " ръководство, въпросите за корупция към тях ще са по-приглушени и споделяни наедно с ГЕРБ.
В този ключ би трябвало да се четат и законодателните интензивности на господата Пеевски и Цонев през последните месеци – те усещат слабостта на Борисов и редовно търсят изчистване на личния си имидж. Доколкото ГЕРБ са напълно подвластни от медийната мощност на придвижването, цената на Движение за права и свободи в бъдещи договаряния нараства доста.
И по този начин Борисов е изправен пред избор дали да одобри офертата Доган-Пеевски или не. Ако я одобри, той ще може да се раздели с " патриотите ", ще продължи да разчита на отзивчивост на таблоидната преса (дипломатично казано), само че ще загуби блясъка на антикорупционната си аура, който дори в действителност е подправен. В последна сметка мъчно ще убедиш хората, че се бориш против корупцията в формален тандем с господин Пеевски.
Втората опция е да се опита да държи Движение за права и свободи в настоящето лимбо или да се конфронтира по-сериозно с него. И двата разновидността ще водят до рискови договаряния на Движение за права и свободи с Българска социалистическа партия и Оперативна програма за отечествен фронт против ГЕРБ - подобен, какъвто беше осъществен през 2013 година. А този път господин Пеевски може в действителност да успее да " извади зъбките " на ГЕРБ, както се беше заканил. И надали някой ще окаже незабавна помощ посредством всеобщи митинги.
Кой Борисов ще бъде рискуван – " патриотът ", " европеецът " или " борецът против корупцията "? Това е въпросът. А той може да добие и по-екзистенциална форма: да бъде или да не бъде самият политически притежател на тези холограми.
Виж всички публикации от http://www.dw.com-->
Бойко Борисов е изправен пред сериозен избор, който може да го докара и до следващите предварителни избори. Досега ГЕРБ и нейният лидер се преизмисляха към този момент няколко пъти, тъй че може би просто сме пред новата им трансформация. Те започнаха през 2009 година като проевропейски борци против корупцията, продължиха като строители на модерна България (2011-2013), върнаха се на власт като борци против модела КОЙ (2014-2015), след което станаха консерватори с родолюбив уклон. Между тези четири инкарнации няма неразрешими съдържателни несъгласия и ненапълно е допустимо един притежател да бъде и четирите по едно и също време.
Днес обаче Борисов е изправен пред по-дълбок екзистенциален избор: той би трябвало да се откаже от някое от своите въплъщения, с цел да оцелее. Или да изиграе подобен спектакъл, че всички да изгубят визия за смисъла на понятия като корупция, Европа, национализъм и консерватизъм. Ако може да се мине единствено с спектакъл, Борисов на драго сърце би жертвал смисъла на тези понятия. Дума дупка не прави, а семантиката на думата още по-малко. Но казусът е, че и българската, и интернационалната аудитория май към този момент са се нагледали на многострадалната ни Геновева, колкото и щъркелчета и блатни кокичета да избавя.
Избор N°1
ГЕРБ сътвориха Обединените патриоти (ОП) като техен желан съдружен сътрудник след рецесията в Реформаторския блок с половинчатата конституционна корекция (2015). ГЕРБ вложиха и в институти, които да легитимират " патриотичния " синтез сред националистите и дясното. Неслучайно артикули на ГЕРБ като Нено Димов и Петър Николов влязоха в съдружното ръководство от " квотата " на Оперативна програма. Синтезът сред " шовинизъм " и " дясно " беше очакван да работи като Симеонов, Сидеров и Каракачанов консервативно си мълчат. И с дребни, само че ефектни изключения (най-вече от страна на Симеонов) нещата вървяха по проект.
Истанбулската спогодба и абсурдът " Ска Келер " демонстрираха, че този проект е сбъркан по план. Патриотите са това, което са – от тях демократични демократи или консерватори няма да излязат. Вари ги, печи ги – крайният артикул ще е антиевропейски. Декларацията на Симеонов във връзка присъединяване на Ска Келер в екопротест, да вземем за пример, издава, че той най-съкровено не схваща какво съставлява Европейски Съюз. А към това се прибавя неналичието на образование, което, да кажем, по нашите ширини минава по-скоро за плюс.
Ако казусът беше единствено това, Борисов можеше да е спокоен. Той самият – за разлика от институтите си – в никакъв случай не е вярвал, че от патриотите може да излезе нещо друго. Но за сметка на това е вярвал в две други неща. Първо, че с тях може да се контракти, като им обещае нещо. И, второ, че резилите на патриотите могат да се замажат медийно от присъдружните на Движение за права и свободи медии.
Само че в последно време първото стана проблематично, тъй като Оперативна програма доста подвигнаха цената си. Това се получи поради смяната на позицията на другата съществена партия – Българска социалистическа партия, която напълно мина на " патриотични " и " консервативни " позиции. Така социалистите станаха натурален съдружен сътрудник за Оперативна програма и намерено заплашват при нови избори да ръководят дружно. Поради което мълчанието на патриотите към този момент не е в забрадка вързано и те започнаха да се разприказват.
В тази обстановка Борисов е изправен пред следния противен избор. Първо, той може да радикализира националистическото си говорене и да влезе в орбитата на Орбан. Но това ще е нов, антиевропейски Борисов, който ще би трябвало да жертва " европредседателството ", както и поддръжката на огромна част от градската междинна класа в страната. В едно съревнование към " патриотичното дъно ", даже и ГЕРБ да излезе победител, това ще е към този момент доста друга партия.
Другият избор е да остане навън проевропейски позиции и по този метод да рискува обединението с така наречен патриоти. Да каже, " ние сме дотук и няма да се подадем на изнудване, било то за Истанбулската спогодба или нещо друго ". При тази позиция може да се стигне до разпад на Оперативна програма, а оттова и до рецесия в ръководството и вероятни нови избори.
Борисов ще отсрочва своето решение допустимо най-дълго – в най-хубавия случай до края на мандата. Но последните събития демонстрират, че то мъчно ще изчака до тогава.
Даниел Смилов
Избор N°2
ГЕРБ е в шизофренната обстановка да твърди две противоречащи си неща. Първо, че към господин Делян Пеевски няма никакъв проблем. Т.е. че няма непропорционално и нелегитимно въздействие на свързани с Движение за права и свободи бизнеси върху правосъдната власт и медиите. Второ, че Движение за права и свободи не става за съдружен сътрудник. Тези две неща не могат да бъдат по едно и също време правилни.
Всички обаче знаят, че несъгласието е фиктивно, тъй като Движение за права и свободи са де факто съдружен сътрудник на ГЕРБ и гласоподават дружно значимите неща. В този смисъл така наречен патриоти са нужни единствено доколкото прикриват тази коалиция. Този вид е най-удобен за Борисов и изцяло го устройва.
Проблемът е, че Движение за права и свободи и господин Пеевски към този момент са в доста мощна позиция и могат да желаят повече. Те могат да изискат цялостна реабилитация и да си възвърнат статуса на формален най-удобен сътрудник. Този статус има огромно значение – в случай че станат стожер на едно " проевропейско " ръководство, въпросите за корупция към тях ще са по-приглушени и споделяни наедно с ГЕРБ.
В този ключ би трябвало да се четат и законодателните интензивности на господата Пеевски и Цонев през последните месеци – те усещат слабостта на Борисов и редовно търсят изчистване на личния си имидж. Доколкото ГЕРБ са напълно подвластни от медийната мощност на придвижването, цената на Движение за права и свободи в бъдещи договаряния нараства доста.
И по този начин Борисов е изправен пред избор дали да одобри офертата Доган-Пеевски или не. Ако я одобри, той ще може да се раздели с " патриотите ", ще продължи да разчита на отзивчивост на таблоидната преса (дипломатично казано), само че ще загуби блясъка на антикорупционната си аура, който дори в действителност е подправен. В последна сметка мъчно ще убедиш хората, че се бориш против корупцията в формален тандем с господин Пеевски.
Втората опция е да се опита да държи Движение за права и свободи в настоящето лимбо или да се конфронтира по-сериозно с него. И двата разновидността ще водят до рискови договаряния на Движение за права и свободи с Българска социалистическа партия и Оперативна програма за отечествен фронт против ГЕРБ - подобен, какъвто беше осъществен през 2013 година. А този път господин Пеевски може в действителност да успее да " извади зъбките " на ГЕРБ, както се беше заканил. И надали някой ще окаже незабавна помощ посредством всеобщи митинги.
Кой Борисов ще бъде рискуван – " патриотът ", " европеецът " или " борецът против корупцията "? Това е въпросът. А той може да добие и по-екзистенциална форма: да бъде или да не бъде самият политически притежател на тези холограми.
Виж всички публикации от http://www.dw.com-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ